May 10, 2008, 12:07 PM  

10 май

  Poetry
1.3K 0 7

 

 

Ти помниш ли, родино, ей този слънчев ден,

когато се роди един! Един от Тях!
Как с първите си крачки той тръгна устремен
от тебе да изтрие несторения грях.

А помниш ли духът му как нямаше покой,
как трепетно вървеше със четата напред?
Как него не сломиха ни глад, ни страх, ни бой,
ни смъртната присъда на онзи час проклет!

И помниш ли гласът му уверен как отеква,
кога куршумът страшен в редиците гърми?
Дъхът на всеки дишащ пред тази сила секва.
Достоен бе, родино. Достоен бе! Помни!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...