10 май
Ти помниш ли, родино, ей този слънчев ден,
когато се роди един! Един от Тях!
Как с първите си крачки той тръгна устремен
от тебе да изтрие несторения грях.
А помниш ли духът му как нямаше покой,
как трепетно вървеше със четата напред?
Как него не сломиха ни глад, ни страх, ни бой,
ни смъртната присъда на онзи час проклет!
И помниш ли гласът му уверен как отеква,
кога куршумът страшен в редиците гърми?
Дъхът на всеки дишащ пред тази сила секва.
Достоен бе, родино. Достоен бе! Помни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
