23 нояб. 2022 г., 17:07
100 маслинки
Ей тъй се нижат тихичко години.
Ей тъй, сред глъч,сред труд и суета.
В началото са сто маслини.
Накрая има в купата една.
Костилките заели са чинията.
И всичко свежда се отново до едно.
На човекът това е орисията-
„Сякаш никога не е било.„
Годините останали зад нас,
са толкоз чужди, странни, непознати.
Вече някак си не сме курназ,
сред тези планини от дати. ...
Ей тъй, сред глъч,сред труд и суета.
В началото са сто маслини.
Накрая има в купата една.
Костилките заели са чинията.
И всичко свежда се отново до едно.
На човекът това е орисията-
„Сякаш никога не е било.„
Годините останали зад нас,
са толкоз чужди, странни, непознати.
Вече някак си не сме курназ,
сред тези планини от дати. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Лебовски Все права защищены
Предложения
-
-
Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
-
Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
-
Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
