Ей тъй се нижат тихичко години.
Ей тъй, сред глъч,сред труд и суета.
В началото са сто маслини.
Накрая има в купата една.
Костилките заели са чинията.
И всичко свежда се отново до едно.
На човекът това е орисията-
„Сякаш никога не е било.„
Годините останали зад нас,
са толкоз чужди, странни, непознати.
Вече някак си не сме курназ,
сред тези планини от дати. ...