100 маслинки
Ей тъй се нижат тихичко години.
Ей тъй, сред глъч,сред труд и суета.
В началото са сто маслини.
Накрая има в купата една.
Костилките заели са чинията.
И всичко свежда се отново до едно.
На човекът това е орисията-
„Сякаш никога не е било.„
Годините останали зад нас,
са толкоз чужди, странни, непознати.
Вече някак си не сме курназ,
сред тези планини от дати.
Понякога се мъчим през нощта
Във детството за малко да надзърнем.
Да бъдем пак в новогодишна суетня,
родителите стари да прегърнем.
И плачем в мрака, някак си от радост.
Че всъщност някога е това било.
Старостта разбира само, що е младост.
А младостта пък все и е едно.
Чинията и, пълна е с маслини.
И нищо никога не я боли.
Пред нея има сто години.
Сърцето във гърдите и гори.
Но неусетно иде онзи ден-
Купата с последната маслинка.
Щастив е този който е смирен.
От мен да знаете го! Под сурдинка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
сякаш вчера бях на 30 , а вече метнах още едно десетилетие