17 февр. 2011 г., 11:29

100% влажност

936 0 10

Понякога си тръгвам като облак,

запътен към поредното изплакване.

А шепата ми е полулуна,

полусъбрала звездопади.

Наличие, до кръвозагуба,

е тая нашта обич... гледай -

смалили сме се до дете

и сме пораснали до хора.

На двора

две палави глухарчета си спорят

за своята наситеност на жълто

и сняг ли заваля или е пърхот?!

А ние все се разболяваме

от важност...

В очите ми е сто процента влажност...

И как не се познах

по синоптичната прогноза,

не всеки облак чака го угроза,

но тръгне ли си, никой не тъжи.

В очите ми е сто процента влажност...

Ще вали...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...