100% влажност
Понякога си тръгвам като облак,
запътен към поредното изплакване.
А шепата ми е полулуна,
полусъбрала звездопади.
Наличие, до кръвозагуба,
е тая нашта обич... гледай -
смалили сме се до дете
и сме пораснали до хора.
На двора
две палави глухарчета си спорят
за своята наситеност на жълто
и сняг ли заваля или е пърхот?!
А ние все се разболяваме
от важност...
В очите ми е сто процента влажност...
И как не се познах
по синоптичната прогноза,
не всеки облак чака го угроза,
но тръгне ли си, никой не тъжи.
В очите ми е сто процента влажност...
Ще вали...!
© Евгения Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прочетох - харесах.
-
Стихото е много интересно и оригинално и без да бях чел мненията , моето съвпада напълно с това на Росица
-
само тоя "пърхот" нещо не ми...
всичко друго - шест
-
Понеже незнам какво означава "найс" ти отговарям с - НЕЙСЕ относно дъжда!
-
-
Чудесно стихотворение!
Хареса ми!
Двете палави глухарчета,
спорещи за своята наситеност на жълто . . .
Изключително е!
Успех! -
Много ми хареса
-
Хубаво стихо.
-
Харесах!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и сме пораснали до хора.
Аааа!