100% влажност
Понякога си тръгвам като облак,
запътен към поредното изплакване.
А шепата ми е полулуна,
полусъбрала звездопади.
Наличие, до кръвозагуба,
е тая нашта обич... гледай -
смалили сме се до дете
и сме пораснали до хора.
На двора
две палави глухарчета си спорят
за своята наситеност на жълто
и сняг ли заваля или е пърхот?!
А ние все се разболяваме
от важност...
В очите ми е сто процента влажност...
И как не се познах
по синоптичната прогноза,
не всеки облак чака го угроза,
но тръгне ли си, никой не тъжи.
В очите ми е сто процента влажност...
Ще вали...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Илиева Всички права запазени
