17 feb 2011, 11:29

100% влажност

  Poesía
935 0 10

Понякога си тръгвам като облак,

запътен към поредното изплакване.

А шепата ми е полулуна,

полусъбрала звездопади.

Наличие, до кръвозагуба,

е тая нашта обич... гледай -

смалили сме се до дете

и сме пораснали до хора.

На двора

две палави глухарчета си спорят

за своята наситеност на жълто

и сняг ли заваля или е пърхот?!

А ние все се разболяваме

от важност...

В очите ми е сто процента влажност...

И как не се познах

по синоптичната прогноза,

не всеки облак чака го угроза,

но тръгне ли си, никой не тъжи.

В очите ми е сто процента влажност...

Ще вали...!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...