25 нояб. 2012 г., 00:23

***

2.1K 0 14

Броя звездите -

тази нощ са малко,

откраднал ги е

нечий влюбен поглед

и в сърцето ми

студено е

и жалко,

защото исках

някой да усмихвам.

Не пелена,

небето пуска тежести

над мене,

за да превие

моята глава

от гордост,

за да се сетя,

че преди голямото обичане,

трябва малко да се жертваш.

Играя с думите,

римувам си мечтите,

опитвам се да стопля

буйната си младост,

поглеждам в миналото -

осъзнавам,

погледна ли на хората

в душите,

звездите ми

все по-малко

ще изгряват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Триб Трибс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съчетала ни няколко противоречиви чувства- сигурно е много объркано в душата ти. Но аз те поздравявам за хубавото стихотворение и те призовавам да откриваш все повече звезди!
  • Много ми хареса!
  • Връщам визитата и сам очарована!
  • Хубаво, много поетично и хубаво! Успехи!
  • Определено имате талант и перото ви се подчинява. Браво за творбата!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...