Nov 25, 2012, 12:23 AM

***

  Poetry » Other
2.1K 0 14

Броя звездите -

тази нощ са малко,

откраднал ги е

нечий влюбен поглед

и в сърцето ми

студено е

и жалко,

защото исках

някой да усмихвам.

Не пелена,

небето пуска тежести

над мене,

за да превие

моята глава

от гордост,

за да се сетя,

че преди голямото обичане,

трябва малко да се жертваш.

Играя с думите,

римувам си мечтите,

опитвам се да стопля

буйната си младост,

поглеждам в миналото -

осъзнавам,

погледна ли на хората

в душите,

звездите ми

все по-малко

ще изгряват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Триб Трибс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съчетала ни няколко противоречиви чувства- сигурно е много объркано в душата ти. Но аз те поздравявам за хубавото стихотворение и те призовавам да откриваш все повече звезди!
  • Много ми хареса!
  • Връщам визитата и сам очарована!
  • Хубаво, много поетично и хубаво! Успехи!
  • Определено имате талант и перото ви се подчинява. Браво за творбата!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...