11 секунди
11 секунди ме деляха от теб.
Забързано тичах на среща.
И пак закъснявах, часовника в мен
тиктака, тиктака по спешност.
11 секунди и ето сега
зад ъгъла щях да те видя.
Дори не видях в тази скорост кола.
Чух само спирачки и... нищо...
11 секунди не стигна ми път
във твоите прегръдки да бъда.
Ще бъда, ще бъда,
ще бъда, а ти!
В тълпата така те изгубих...
Пробивах си път и се молех да спрат
тези 11 секунди.
Като пестници в сърцето кънтят,
запълнили цяла минута.
И как издържа сърцето ми то,
когато до теб коленичих
и твоята кръв попих със ръка...
За секунда се казва "обичах"...
В памет на всички загинали на пътя.
В памет на всички загинали на пътя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Горяна Панайотова Все права защищены
