Sep 3, 2010, 6:32 AM

11 секунди

  Poetry » Love
2.1K 0 10
11 секунди ме деляха от теб. Забързано тичах на среща. И пак закъснявах, часовника в мен тиктака, тиктака по спешност.  11 секунди и ето сега зад ъгъла щях да те видя. Дори не видях в тази скорост кола. Чух само спирачки и... нищо... 11 секунди не стигна ми път във твоите прегръдки да бъда. Ще бъда, ще бъда, ще бъда, а ти! В тълпата така те изгубих... Пробивах си път и се молех да спрат тези 11 секунди. Като пестници в сърцето кънтят, запълнили цяла минута. И как издържа сърцето ми то, когато до теб коленичих и твоята кръв попих със ръка... За секунда се казва "обичах"...
В памет на всички загинали на пътя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...