17 февр. 2017 г., 22:55

Поглед отвъд това....

717 0 7

 

Поглед отвъд това...

 

Ти провокираш всяко начало

лъчите си на всеки изгрев.

Прогонваш всеки край във вечноста

звездите си след всеки залез.

Когато се усмихваш и ме усмихваш

създаваш магията на любовта.

Погледът ти и моят не се нуждаят

от думите, защото знаят как да се изразят...

Ръцете ти и моите отразяват делата,

които не се нуждаят от доказване...

Вървим заедно по пътя си свързани

от вярата, надеждата и същността

на любовта...оглеждаме се в нея...

чрез всяка част на душата...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Когато обичаме нищо не ни е нужно, защото чувстваме това, от което имаме нужда - да се зарадваме взаимно и да изживеем мига в подкрепата и обичта на другия и поглеждаме отвъд нещата без да ни е необходимо да видим миналото и бъдещето дори ги прогонваме от себе си и те ни догонват само когато имаме нужда от тях, за да ни преплетат отново в сегашния момент...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...