17 февр. 2017 г., 22:55

Поглед отвъд това....

707 0 7

 

Поглед отвъд това...

 

Ти провокираш всяко начало

лъчите си на всеки изгрев.

Прогонваш всеки край във вечноста

звездите си след всеки залез.

Когато се усмихваш и ме усмихваш

създаваш магията на любовта.

Погледът ти и моят не се нуждаят

от думите, защото знаят как да се изразят...

Ръцете ти и моите отразяват делата,

които не се нуждаят от доказване...

Вървим заедно по пътя си свързани

от вярата, надеждата и същността

на любовта...оглеждаме се в нея...

чрез всяка част на душата...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Когато обичаме нищо не ни е нужно, защото чувстваме това, от което имаме нужда - да се зарадваме взаимно и да изживеем мига в подкрепата и обичта на другия и поглеждаме отвъд нещата без да ни е необходимо да видим миналото и бъдещето дори ги прогонваме от себе си и те ни догонват само когато имаме нужда от тях, за да ни преплетат отново в сегашния момент...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...