Kalia1117 (Лили Вълчева) Kalia1117 (Лили Вълчева)
93 763
Feb 17, 2017, 10:55 PM

Поглед отвъд това....

726 0 7

 

Поглед отвъд това...

 

Ти провокираш всяко начало

лъчите си на всеки изгрев.

Прогонваш всеки край във вечноста

звездите си след всеки залез.

Когато се усмихваш и ме усмихваш

създаваш магията на любовта.

Погледът ти и моят не се нуждаят

от думите, защото знаят как да се изразят...

Ръцете ти и моите отразяват делата,

които не се нуждаят от доказване...

Вървим заедно по пътя си свързани

от вярата, надеждата и същността

на любовта...оглеждаме се в нея...

чрез всяка част на душата...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Когато обичаме нищо не ни е нужно, защото чувстваме това, от което имаме нужда - да се зарадваме взаимно и да изживеем мига в подкрепата и обичта на другия и поглеждаме отвъд нещата без да ни е необходимо да видим миналото и бъдещето дори ги прогонваме от себе си и те ни догонват само когато имаме нужда от тях, за да ни преплетат отново в сегашния момент...

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0