17 feb 2017, 22:55

Поглед отвъд това....

711 0 7

 

Поглед отвъд това...

 

Ти провокираш всяко начало

лъчите си на всеки изгрев.

Прогонваш всеки край във вечноста

звездите си след всеки залез.

Когато се усмихваш и ме усмихваш

създаваш магията на любовта.

Погледът ти и моят не се нуждаят

от думите, защото знаят как да се изразят...

Ръцете ти и моите отразяват делата,

които не се нуждаят от доказване...

Вървим заедно по пътя си свързани

от вярата, надеждата и същността

на любовта...оглеждаме се в нея...

чрез всяка част на душата...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Когато обичаме нищо не ни е нужно, защото чувстваме това, от което имаме нужда - да се зарадваме взаимно и да изживеем мига в подкрепата и обичта на другия и поглеждаме отвъд нещата без да ни е необходимо да видим миналото и бъдещето дори ги прогонваме от себе си и те ни догонват само когато имаме нужда от тях, за да ни преплетат отново в сегашния момент...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....