17.02.2017 г., 22:55

Поглед отвъд това....

714 0 7

 

Поглед отвъд това...

 

Ти провокираш всяко начало

лъчите си на всеки изгрев.

Прогонваш всеки край във вечноста

звездите си след всеки залез.

Когато се усмихваш и ме усмихваш

създаваш магията на любовта.

Погледът ти и моят не се нуждаят

от думите, защото знаят как да се изразят...

Ръцете ти и моите отразяват делата,

които не се нуждаят от доказване...

Вървим заедно по пътя си свързани

от вярата, надеждата и същността

на любовта...оглеждаме се в нея...

чрез всяка част на душата...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Когато обичаме нищо не ни е нужно, защото чувстваме това, от което имаме нужда - да се зарадваме взаимно и да изживеем мига в подкрепата и обичта на другия и поглеждаме отвъд нещата без да ни е необходимо да видим миналото и бъдещето дори ги прогонваме от себе си и те ни догонват само когато имаме нужда от тях, за да ни преплетат отново в сегашния момент...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...