* * *
Да обичаш, но малко,
да се отдаваш без чувства,
да се "влюбиш" без влюбване...
да го превърнеш в изкуство...
Да целуваш без обич
в прегръдки застинали,
без погледи парещи,
без думи, без истини...
Кажи как го правиш,
научи ме с безразличие
да опазя недокоснато
сърцето си и ничие.
Да не те обичам толкова...
Да не горя, да не копнея...
Да не ме погубва болката...
Но... проклета да съм, ако успея!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Илиева Все права защищены
