Да обичаш, но малко,
да се отдаваш без чувства,
да се "влюбиш" без влюбване...
да го превърнеш в изкуство...
Да целуваш без обич
в прегръдки застинали,
без погледи парещи,
без думи, без истини...
Кажи как го правиш,
научи ме с безразличие
да опазя недокоснато
сърцето си и ничие.
Да не те обичам толкова...
Да не горя, да не копнея...
Да не ме погубва болката...
Но... проклета да съм, ако успея!!!
© Светла Илиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
