* * *
Да обичаш, но малко,
да се отдаваш без чувства,
да се "влюбиш" без влюбване...
да го превърнеш в изкуство...
Да целуваш без обич
в прегръдки застинали,
без погледи парещи,
без думи, без истини...
Кажи как го правиш,
научи ме с безразличие
да опазя недокоснато
сърцето си и ничие.
Да не те обичам толкова...
Да не горя, да не копнея...
Да не ме погубва болката...
Но... проклета да съм, ако успея!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Илиева Всички права запазени
