* * *

19 янв. 2014 г., 22:38

Поэзия

972 1 2

Животът ни минава като сън.

Изнизват се годините и дните...

До вчера тичахме навън,

а днес сме със сребро в косите...

Как искам да съм боса във ръжта,

да слушам песента на птичките...

А вечер да се сгуша ей така

и да мечтая под звездите...

Какво ще ми предложи утрешният ден?

Дали ще плача или ще се смея...

Това все още аз не знам...

Но знам, че искам да ЖИВЕЯ!

Таня Симеонова