* * *
Животът ни минава като сън.
Изнизват се годините и дните...
До вчера тичахме навън,
а днес сме със сребро в косите...
Как искам да съм боса във ръжта,
да слушам песента на птичките...
А вечер да се сгуша ей така
и да мечтая под звездите...
Какво ще ми предложи утрешният ден?
Дали ще плача или ще се смея...
Това все още аз не знам...
Но знам, че искам да ЖИВЕЯ!
Таня Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Симеонова Всички права запазени
