17 февр. 2011 г., 20:50

14 февруари

821 0 11

 

 

 

                 14 ФЕВРУАРИ

 

 

- Подарете за празника! - в тъмното глас

със балони пред мене застана.

Залюляха се влюбено в късния час

две сърца на връвчица... Пияна

 

от несбъднати чувства, жадувани в сън,

инстинктивно ръката протегнах.

Но дочух на сълзите си тихия звън

и въздишката възел затегна.

 

Скрих родения порив, разбрала за миг

как горчи вечерта от самотност...

Със задавени стъпки под лунния лик

аз трошах стъкълца от въпроси.

 

Само вятърът в сянката чакаше пак

като стар ухажор пред вратата.

И прегърна ме нежният влюбен глупак,

да прогони от мен самотата.

 

17.02.2011

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...