* * *
Мирише на хляб, полето е дом.
Газя в житата на юлската нива.
Без облак в небето, вода се изля -
дъждовният душ ме облива.
За кратко замирам, а летният зной
сигнали за вечност изпраща.
Внезапна дъга като арка над мен
ме опива с аромата на мащерка.
Безвремие само, приказен сън.
За кратко ще съм щастлива.
Сезон нов ме чака зад оня завой.
Ще отмина - спасена и жива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
