* * *

4 авг. 2021 г., 11:49

Поэзия » Философская

488 0 1

Мирише на хляб, полето е дом.

Газя в житата на юлската нива.

Без облак в небето, вода се изля -

дъждовният душ ме облива.

За кратко замирам, а летният зной

сигнали за вечност изпраща.

Внезапна дъга като арка над мен

ме опива с аромата на мащерка.

Безвремие само, приказен сън.

За кратко ще съм щастлива.

Сезон нов ме чака зад оня завой.

Ще отмина - спасена и жива.