Мирише на хляб, полето е дом.
Газя в житата на юлската нива.
Без облак в небето, вода се изля -
дъждовният душ ме облива.
За кратко замирам, а летният зной
сигнали за вечност изпраща.
Внезапна дъга като арка над мен
ме опива с аромата на мащерка.
Безвремие само, приказен сън.
За кратко ще съм щастлива.
Сезон нов ме чака зад оня завой.
Ще отмина - спасена и жива.
© Христина Комаревска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
