* * *

2 апр. 2008 г., 19:50

Поэзия

463 0 1

От плещите си дълъг сън
вълчицата отърси.
С росата лапите изми
и лунен лъч пробляснал
в очите и се отрази.

Протегна с дива грация
схванатите мускули
и с ноздри долови....
- аромат на кръв я жадно подлуди.

На полъха едва забележим - сестра,
на сянката - дете,
на мрака подземен - любима жена,
родила от него воя и ужаса.

Безмълвна и без жал,
спокойно взе своя дял,
за себе си,
за да живее.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения