wola (Гери)
53 68
2.04.2008 г., 19:50 ч.

* * * 

  Поезия
418 0 1
От плещите си дълъг сън
вълчицата отърси.
С росата лапите изми
и лунен лъч пробляснал
в очите и се отрази.

Протегна с дива грация
схванатите мускули
и с ноздри долови....
- аромат на кръв я жадно подлуди.

На полъха едва забележим - сестра,
на сянката - дете,
на мрака подземен - любима жена,
родила от него воя и ужаса.

Безмълвна и без жал,
спокойно взе своя дял,
за себе си,
за да живее.

© Гери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??