Apr 2, 2008, 7:50 PM
* * *
От плещите си дълъг сън
вълчицата отърси.
С росата лапите изми
и лунен лъч пробляснал
в очите и се отрази.
Протегна с дива грация
схванатите мускули
и с ноздри долови....
- аромат на кръв я жадно подлуди.
На полъха едва забележим - сестра,
на сянката - дете,
на мрака подземен - любима жена,
родила от него воя и ужаса.
Безмълвна и без жал,
спокойно взе своя дял,
за себе си,
за да живее.
вълчицата отърси.
С росата лапите изми
и лунен лъч пробляснал
в очите и се отрази.
Протегна с дива грация
схванатите мускули
и с ноздри долови....
- аромат на кръв я жадно подлуди.
На полъха едва забележим - сестра,
на сянката - дете,
на мрака подземен - любима жена,
родила от него воя и ужаса.
Безмълвна и без жал,
спокойно взе своя дял,
за себе си,
за да живее.
© Гери All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това е живият живот...оцеляване...
много ми хареса! с обич, Гери.