* * *
От плещите си дълъг сън
вълчицата отърси.
С росата лапите изми
и лунен лъч пробляснал
в очите и се отрази.
Протегна с дива грация
схванатите мускули
и с ноздри долови....
- аромат на кръв я жадно подлуди.
На полъха едва забележим - сестра,
на сянката - дете,
на мрака подземен - любима жена,
родила от него воя и ужаса.
Безмълвна и без жал,
спокойно взе своя дял,
за себе си,
за да живее.
вълчицата отърси.
С росата лапите изми
и лунен лъч пробляснал
в очите и се отрази.
Протегна с дива грация
схванатите мускули
и с ноздри долови....
- аромат на кръв я жадно подлуди.
На полъха едва забележим - сестра,
на сянката - дете,
на мрака подземен - любима жена,
родила от него воя и ужаса.
Безмълвна и без жал,
спокойно взе своя дял,
за себе си,
за да живее.
© Гери All rights reserved.
