* * *
Крача бавно, искам да умра...
Защо ли се родих, се питам бавно.
Къде започва края на Дългата тръба
и къде завършва, славно...
... И бавно крача през града,
оглеждам плахо сивата реалност.
Аз съм птица и просто си кръжа,
и зяпам глупавата виртуалност.
Колко пъти с любовта си се разминахме?
Колко пъти мина покрай нас?
Колко пъти тихичко загинахме,
за да плачем тъжни в тъжен час?
...
Сега си драскам, седнал на Стената,
сега съм атом и разливам се.
Сега докосвам плахо самотата
и на топка свивам се.
...
Къде започва центърът на Нищото?
Къде завършва краят на Кръга?
Къде се крие болката, Излишната?
Къде е моето местенце във Света?
Къде е центърът на Болката,
къде спотайва се, къде се крие?
Къде захвърлена триколката
ми... гние.
...
Светът е шибано местенце,
и аз съм шибан в този час.
Така че, слушай ме, братленце -
ще те светна аз за "мухопраз":
"мухопраз
е винаги зад вас
и тайно зад гърба ви
пуши сас" - надпис...
мързи ме да обяснявам къде.
--------------
Ако утре се събудя, ще се самоубия, така да знам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Серафимов Все права защищены
