меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
20.07.2008 г., 20:43 ч.

* * * 

  Поезия
730 0 8

Крача бавно, искам да умра...

Защо ли се родих, се питам бавно.

Къде започва края на Дългата тръба

и къде завършва, славно...

 

... И бавно крача през града,

оглеждам плахо сивата реалност.

Аз съм птица и просто си кръжа,

и зяпам глупавата виртуалност.

 

Колко пъти с любовта си се разминахме?

Колко пъти мина покрай нас?

Колко пъти тихичко загинахме,

за да плачем тъжни в тъжен час?

...

Сега си драскам, седнал на Стената,

сега съм атом и разливам се.

Сега докосвам плахо самотата

и на топка свивам се.

 

...

Къде започва центърът на Нищото?

Къде завършва краят на Кръга?

Къде се крие болката, Излишната?

Къде е моето местенце във Света?

 

Къде е центърът на Болката,

къде спотайва се, къде се крие?

Къде захвърлена триколката

ми... гние.

 

...

Светът е шибано местенце,

и аз съм шибан в този час.

Така че, слушай ме, братленце -

ще те светна аз за "мухопраз":

 

"мухопраз

е винаги зад вас

и тайно зад гърба ви

пуши сас" - надпис...

мързи ме да обяснявам къде.

 

--------------

Ако утре се събудя, ще се самоубия, така да знам!

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • закова ме...
    а финалът направо ме довърши...много хубаво!


  • Колко пъти с любовта си се разминахме?

    Колко пъти мина покрай нас?

    Колко пъти тихичко загинахме,

    за да плачем тъжни в тъжен час?
    ..............................
  • Много интересно стихотворение...Препрочетох го няколко пъти...
    Харесва ми!
    "Къде е моето местенце във Света?" се пита всеки в час,когато е болен от тъга или самота...

    Поздравчета!

  • опитвам се...
  • Дани, живота ни е един кръстопът! Толкова свикнах с твоите произведения, че не мога да си представя живота си без тях! Пиши, не спирай! Майката на Роси!
  • първите два реда много точно отговарят на сегашното ми състояние.разкошни са!благодаря ти,че си ги написал!а и стихотворението,като атмосфера,също се доближава до чувствата ми.
  • Да де, ама освен фрапиращата идея за обреченост някак не се вписва в това, което обикновено се опитваш да внушиш...
    Звучи ми доста... нетипично... обикновено си по-дълбок!
    ( ще кажа браво на усещането само!)
  • колко готино е да не се събудиш ...
    а още по-готино е ... да го направиш и пак да се излъжеш с нещо че ти се живее ...


    ...

    Браво!
Предложения
: ??:??