* * *
Крача бавно, искам да умра...
Защо ли се родих, се питам бавно.
Къде започва края на Дългата тръба
и къде завършва, славно...
... И бавно крача през града,
оглеждам плахо сивата реалност.
Аз съм птица и просто си кръжа,
и зяпам глупавата виртуалност.
Колко пъти с любовта си се разминахме?
Колко пъти мина покрай нас?
Колко пъти тихичко загинахме,
за да плачем тъжни в тъжен час?
...
Сега си драскам, седнал на Стената,
сега съм атом и разливам се.
Сега докосвам плахо самотата
и на топка свивам се.
...
Къде започва центърът на Нищото?
Къде завършва краят на Кръга?
Къде се крие болката, Излишната?
Къде е моето местенце във Света?
Къде е центърът на Болката,
къде спотайва се, къде се крие?
Къде захвърлена триколката
ми... гние.
...
Светът е шибано местенце,
и аз съм шибан в този час.
Така че, слушай ме, братленце -
ще те светна аз за "мухопраз":
"мухопраз
е винаги зад вас
и тайно зад гърба ви
пуши сас" - надпис...
мързи ме да обяснявам къде.
--------------
Ако утре се събудя, ще се самоубия, така да знам!
© Йордан Серафимов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Колко пъти с любовта си се разминахме?
Колко пъти мина покрай нас?
Колко пъти тихичко загинахме,
за да плачем тъжни в тъжен час?
.............................. -
Много интересно стихотворение...Препрочетох го няколко пъти...
Харесва ми!
"Къде е моето местенце във Света?" се пита всеки в час,когато е болен от тъга или самота...
Поздравчета!
-
опитвам се...
-
Дани, живота ни е един кръстопът! Толкова свикнах с твоите произведения, че не мога да си представя живота си без тях! Пиши, не спирай! Майката на Роси!
-
първите два реда много точно отговарят на сегашното ми състояние.разкошни са!благодаря ти,че си ги написал!а и стихотворението,като атмосфера,също се доближава до чувствата ми.
-
Да де, ама освен фрапиращата идея за обреченост някак не се вписва в това, което обикновено се опитваш да внушиш...
Звучи ми доста... нетипично... обикновено си по-дълбок!
( ще кажа браво на усещането само!) -
колко готино е да не се събудиш ...
а още по-готино е ... да го направиш и пак да се излъжеш с нещо че ти се живее ...
...
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а финалът направо ме довърши...много хубаво!