2 июл. 2010 г., 22:16

* * *

736 1 0

Тръгнах си... остави ме...

пусни ме... забрави ме...

намрази ме... моля те... намрази ме...

забрави моето име...

Моли ме... моля те - моли ме...

и след това убий ме ...

После забрави ме... погреби ме...

и след това забрави ме...

После желай ме...

крещи от болка, че ме няма!

Приклекни до гроба ми студен...

и плачи, както аз плаках...

Но мен не ще ме има вече

и тогава самосъжалявай себе си, а не мен...

Забрави ме... моля те... забрави ме!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илона Копоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...