2.07.2010 г., 22:16

* * *

733 1 0

Тръгнах си... остави ме...

пусни ме... забрави ме...

намрази ме... моля те... намрази ме...

забрави моето име...

Моли ме... моля те - моли ме...

и след това убий ме ...

После забрави ме... погреби ме...

и след това забрави ме...

После желай ме...

крещи от болка, че ме няма!

Приклекни до гроба ми студен...

и плачи, както аз плаках...

Но мен не ще ме има вече

и тогава самосъжалявай себе си, а не мен...

Забрави ме... моля те... забрави ме!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илона Копоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...