6 нояб. 2008 г., 11:53

* * * 

  Поэзия » Другая
545 0 6

Градът мълчеше -

 

призрачно притихнал.


Тежаха часовете в тишината.


Събрани - като ято черни птици -


накацали край къщата, мълчахме.


Невярващи, че теб те няма.


Съседи - неми, бледи сенки


във унес влизаха при тебе.


 И тихо хлипаха във шепите.


Смъртта край нас

 

невидимо сновеше.


Доволно сита - беше взела трима.


С грабливи нокти

 

млада плячка сграбчила


под куп от гуми, кръв и ламарина.


Декември  виеше във клоните


на старите, замръзнали дървета.


С юмруци бършехме сълзите си.


С дъждовни сълзи плачеше небето.

© Мария Вергова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??