6 июн. 2009 г., 10:30

* * *

1.3K 1 2

 

 

 

Не знам защо така съм си решила,

все търся те във звездното небе,

а ти долиташ, като птичка лекокрила

и с галещата нежност на дете!

 

В съня ми влезе като нежен полъх

и всички грехове с любов изтри,

а аз, останала без дъх... те моля:

Обичай ме... до мен бъди...

 

 

Бъди звездичка в мойта нощ безлунна,

и слънчице в нерадостните дни,

на Пепеляшка приказката чудна...

в живота ми ти претвори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вени Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приказките ние трябва да си ги сбъдваме, Вени! А иначе стихотворението е много нежно...
  • ! Харесах!

    п.п.: Махни и двете "във" в последния стих - само "в" ти върши повече работа за римата, а и е граматически правилно.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...