* * *

Jun 6, 2009, 10:30 AM

Poetry » Love

892 1 2

Не знам защо така съм си решила,

все търся те във звездното небе,

а ти долиташ, като птичка лекокрила

и с галещата нежност на дете!

В съня ми влезе като нежен полъх

и всички грехове с любов изтри,

а аз, останала без дъх... те моля:

Обичай ме... до мен бъди...

Бъди звездичка в мойта нощ безлунна,

и слънчице в нерадостните дни,

на Пепеляшка приказката чудна...

в живота ми ти претвори!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ambarr (Таня Симеонова)

2019-01-02T12:07:52+02:00

Приказките ние трябва да си ги сбъдваме, Вени! А иначе стихотворението е много нежно...
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2009-06-06T10:35:59+03:00

! Харесах!

п.п.: Махни и двете "във" в последния стих - само "в" ти върши повече работа за римата, а и е граматически правилно.