6.06.2009 г., 10:30 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
1045 1 2

 

 

 

Не знам защо така съм си решила,

все търся те във звездното небе,

а ти долиташ, като птичка лекокрила

и с галещата нежност на дете!

 

В съня ми влезе като нежен полъх

и всички грехове с любов изтри,

а аз, останала без дъх... те моля:

Обичай ме... до мен бъди...

 

 

Бъди звездичка в мойта нощ безлунна,

и слънчице в нерадостните дни,

на Пепеляшка приказката чудна...

в живота ми ти претвори!

© Вени Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приказките ние трябва да си ги сбъдваме, Вени! А иначе стихотворението е много нежно...
  • ! Харесах!

    п.п.: Махни и двете "във" в последния стих - само "в" ти върши повече работа за римата, а и е граматически правилно.
Предложения
: ??:??