Не знам защо така съм си решила,
все търся те във звездното небе,
а ти долиташ, като птичка лекокрила
и с галещата нежност на дете!
В съня ми влезе като нежен полъх
и всички грехове с любов изтри,
а аз, останала без дъх... те моля:
Обичай ме... до мен бъди...
Бъди звездичка в мойта нощ безлунна,
и слънчице в нерадостните дни,
на Пепеляшка приказката чудна...
в живота ми ти претвори!
© Вени Иванова Всички права запазени