6.06.2009 г., 10:30

* * *

1.3K 1 2

 

 

 

Не знам защо така съм си решила,

все търся те във звездното небе,

а ти долиташ, като птичка лекокрила

и с галещата нежност на дете!

 

В съня ми влезе като нежен полъх

и всички грехове с любов изтри,

а аз, останала без дъх... те моля:

Обичай ме... до мен бъди...

 

 

Бъди звездичка в мойта нощ безлунна,

и слънчице в нерадостните дни,

на Пепеляшка приказката чудна...

в живота ми ти претвори!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вени Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приказките ние трябва да си ги сбъдваме, Вени! А иначе стихотворението е много нежно...
  • ! Харесах!

    п.п.: Махни и двете "във" в последния стих - само "в" ти върши повече работа за римата, а и е граматически правилно.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....