21 мая 2007 г., 13:53

************

607 0 1
Отварям скапания браузер.

Пиша името на сайта - намирам го.

Гледам и не вярвам, чета и плача -

какви стихове,колко искрено написани.

 

Чета, не спирам, просто не мога.

Побликувам и поредния мой стих,

но на фона на титаните тука

то той е прашинка в Божието око.

 

Но каквото и да пиша - то не стига.

Колко много таланти има тука.

Чрез вашите стихове аз виждам,

аз прогледнах - сега чувствам.

 

Сега разбирам, сега ме разбират.

Тук всеки намира спокойствие.

Тук изливаме душата си!

Тук сме истински, тук сме живи!

 

Творете, творете, приятели,

не спирайте, радвайте хората.

И нека помним силата на словото.

Нека творим, нека сме щастливи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много точно казано!
    Браво, Божидар!
    Нека творим!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...