21 мая 2007 г., 13:53

************

612 0 1
Отварям скапания браузер.

Пиша името на сайта - намирам го.

Гледам и не вярвам, чета и плача -

какви стихове,колко искрено написани.

 

Чета, не спирам, просто не мога.

Побликувам и поредния мой стих,

но на фона на титаните тука

то той е прашинка в Божието око.

 

Но каквото и да пиша - то не стига.

Колко много таланти има тука.

Чрез вашите стихове аз виждам,

аз прогледнах - сега чувствам.

 

Сега разбирам, сега ме разбират.

Тук всеки намира спокойствие.

Тук изливаме душата си!

Тук сме истински, тук сме живи!

 

Творете, творете, приятели,

не спирайте, радвайте хората.

И нека помним силата на словото.

Нека творим, нека сме щастливи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много точно казано!
    Браво, Божидар!
    Нека творим!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...