21.05.2007 г., 13:53

************

605 0 1
Отварям скапания браузер.

Пиша името на сайта - намирам го.

Гледам и не вярвам, чета и плача -

какви стихове,колко искрено написани.

 

Чета, не спирам, просто не мога.

Побликувам и поредния мой стих,

но на фона на титаните тука

то той е прашинка в Божието око.

 

Но каквото и да пиша - то не стига.

Колко много таланти има тука.

Чрез вашите стихове аз виждам,

аз прогледнах - сега чувствам.

 

Сега разбирам, сега ме разбират.

Тук всеки намира спокойствие.

Тук изливаме душата си!

Тук сме истински, тук сме живи!

 

Творете, творете, приятели,

не спирайте, радвайте хората.

И нека помним силата на словото.

Нека творим, нека сме щастливи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно казано!
    Браво, Божидар!
    Нека творим!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...