* * *
Понякога ни гледат изпод вежди,
понякога ни шъткат зад гърба,
понякога дори не ни поглеждат,
а искат да растем добри деца.
Не ни се карайте за щяло и нещяло -
да сме перфектни още, някак не върви,
че ваш'то време може да е отлетяло,
но нашето тепърва предстои.
Нима не сме надеждата, която
оставяте след себе си в света?
Нима мечтите ви, назаем взети,
не сбъдваме със песен на уста?
Понякога не искаме съвети,
понякога решаваме сами,
понякога дори сме слепи
за вашите родителски лъжи.
Но вие ни прощавайте, защото
ще искате и ние да простим,
че нямали сте време доживотно
да сбъднете и вашите мечти.
1999г.
понякога ни шъткат зад гърба,
понякога дори не ни поглеждат,
а искат да растем добри деца.
Не ни се карайте за щяло и нещяло -
да сме перфектни още, някак не върви,
че ваш'то време може да е отлетяло,
но нашето тепърва предстои.
Нима не сме надеждата, която
оставяте след себе си в света?
Нима мечтите ви, назаем взети,
не сбъдваме със песен на уста?
Понякога не искаме съвети,
понякога решаваме сами,
понякога дори сме слепи
за вашите родителски лъжи.
Но вие ни прощавайте, защото
ще искате и ние да простим,
че нямали сте време доживотно
да сбъднете и вашите мечти.
1999г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Димитрова Все права защищены
