May 21, 2007, 1:55 PM

* * *

  Poetry
674 0 5
Понякога ни гледат изпод вежди,
понякога ни шъткат зад гърба,
понякога дори не ни поглеждат,
а искат да растем добри деца.
Не ни се карайте за щяло и нещяло -
да сме перфектни още, някак не върви,
че ваш'то време може да е отлетяло,
но нашето тепърва предстои.
Нима не сме надеждата, която
оставяте след себе си в света?
Нима мечтите ви, назаем взети,
не сбъдваме със песен на уста?
Понякога не искаме съвети,
понякога решаваме сами,
понякога дори сме слепи
за вашите родителски лъжи.
Но вие ни прощавайте, защото
ще искате и ние да простим,
че нямали сте време доживотно
да сбъднете и вашите мечти.


                               1999г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...