* * *
Понякога ни гледат изпод вежди,
понякога ни шъткат зад гърба,
понякога дори не ни поглеждат,
а искат да растем добри деца.
Не ни се карайте за щяло и нещяло -
да сме перфектни още, някак не върви,
че ваш'то време може да е отлетяло,
но нашето тепърва предстои.
Нима не сме надеждата, която
оставяте след себе си в света?
Нима мечтите ви, назаем взети,
не сбъдваме със песен на уста?
Понякога не искаме съвети,
понякога решаваме сами,
понякога дори сме слепи
за вашите родителски лъжи.
Но вие ни прощавайте, защото
ще искате и ние да простим,
че нямали сте време доживотно
да сбъднете и вашите мечти.
1999г.
понякога ни шъткат зад гърба,
понякога дори не ни поглеждат,
а искат да растем добри деца.
Не ни се карайте за щяло и нещяло -
да сме перфектни още, някак не върви,
че ваш'то време може да е отлетяло,
но нашето тепърва предстои.
Нима не сме надеждата, която
оставяте след себе си в света?
Нима мечтите ви, назаем взети,
не сбъдваме със песен на уста?
Понякога не искаме съвети,
понякога решаваме сами,
понякога дори сме слепи
за вашите родителски лъжи.
Но вие ни прощавайте, защото
ще искате и ние да простим,
че нямали сте време доживотно
да сбъднете и вашите мечти.
1999г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Димитрова Всички права запазени
