* * *
Зима
Сняг вали в гората,
и тревата побелява.
Ей това ми е мечтата,
която не избледнява.
Бели снежинки сипят се,
въздухът застудява.
И деца нижат се -
слънцето с тях изгрява.
Буря идва - чак когато
изморени тръгват
си децата.
Гледката се умъртвява,
тишина студена.
И душата опустява,
живина отнема.
Милата родина -
и зарината в лавина
тя не губи прелестта си.
Дори и във смъртта си.
Но хората я оживяват,
във песните си я възпяват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Василева Все права защищены
