20.08.2009 г., 22:30 ч.

* * * 

  Поезия
984 0 2

Зима

 

Сняг вали в гората,

и тревата побелява.

Ей това ми е мечтата,

която не избледнява.

 

Бели снежинки сипят се,

въздухът застудява.

И деца нижат се -

слънцето с тях изгрява.

 

Буря идва - чак когато

изморени тръгват

си децата.

 

Гледката се умъртвява,

тишина студена.

И душата опустява,

живина отнема.

 

Милата родина -

и зарината в лавина

тя не губи прелестта си.

Дори и във смъртта си.

Но хората я оживяват,

във песните си я възпяват.

© Зорница Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??