Зима
Сняг вали в гората,
и тревата побелява.
Ей това ми е мечтата,
която не избледнява.
Бели снежинки сипят се,
въздухът застудява.
И деца нижат се -
слънцето с тях изгрява.
Буря идва - чак когато
изморени тръгват
си децата.
Гледката се умъртвява,
тишина студена.
И душата опустява,
живина отнема.
Милата родина -
и зарината в лавина
тя не губи прелестта си.
Дори и във смъртта си.
Но хората я оживяват,
във песните си я възпяват.
© Зорница Василева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
