16 сент. 2011 г., 10:10

* * * 

  Поэзия » Другая
735 0 2

В чашката кафе,

умората ме покорява -

ядът ми отминава,

но огорчението в душата

ми се утаява.

Обърках нещо,

може би душата?!

Загубих много време,

в лутане, в заблуди,

но пък за утеха...

откраднах си надежда!

© Сара Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря, за топлите думи Магдалена!
    Тя, надеждата умира последна!
  • пази надеждата дълбоко в душата си...
    хубав стих, Сара...най-сърдечно.
Предложения
: ??:??