* * *
В чашката кафе,
умората ме покорява -
ядът ми отминава,
но огорчението в душата
ми се утаява.
Обърках нещо,
може би душата?!
Загубих много време,
в лутане, в заблуди,
но пък за утеха...
откраднах си надежда!
© Сара All rights reserved.
Sep 16, 2011, 10:10 AM
Comments
Comments
-
-
пази надеждата дълбоко в душата си...
хубав стих, Сара...най-сърдечно.
Editor's choice
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
