* * *
В чашката кафе,
умората ме покорява -
ядът ми отминава,
но огорчението в душата
ми се утаява.
Обърках нещо,
може би душата?!
Загубих много време,
в лутане, в заблуди,
но пък за утеха...
откраднах си надежда!
© Сара All rights reserved.
В чашката кафе,
умората ме покорява -
ядът ми отминава,
но огорчението в душата
ми се утаява.
Обърках нещо,
може би душата?!
Загубих много време,
в лутане, в заблуди,
но пък за утеха...
откраднах си надежда!
© Сара All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...