16.09.2011 г., 10:10

* * *

1.1K 0 2

В чашката кафе,

умората ме покорява -

ядът ми отминава,

но огорчението в душата

ми се утаява.

Обърках нещо,

може би душата?!

Загубих много време,

в лутане, в заблуди,

но пък за утеха...

откраднах си надежда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря, за топлите думи Магдалена!
    Тя, надеждата умира последна!
  • пази надеждата дълбоко в душата си...
    хубав стих, Сара...най-сърдечно.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...