Не те очаквам вече. Знам къде си.
И знам, че няма... няма да се върнеш.
Не и сега, не тук, не в тази вечност
и не в това небе, от скръб бездънно.
И вече не се моля. И не страдам.
Не търся те с обезумяла нежност.
Душата ми отново се отваря -
смирих се... И разбрах, че знам къде си,
че Пътя знам, и знам - ще ме посрещнеш.
Но имам още миг неизвървяност
и стихове, и неизпяти песни.
И обич... Още съм недораздадена.
Не тръгвай още, чакай - АЗ ще дойда.
Страхувам се от втора невъзможност.
Тъй-дълго търсих те! Полувековно...
Недей ни разминава в Пътя, Боже!
© Елена Гоцева Все права защищены