23 апр. 2017 г., 11:50  

23 август 2005 

  Поэзия » Другая
341 3 1

Седнала съм на ръба на времето;

в тишината свършва лятото

с пламъка на догоряла свещ.

Странно колко много живи твари

пъплят и се гонят сред листата

на умиращите клони.

Седнала съм на ръба на гроба му;

чакам да увехне цветето във вазата,

за да сложа ново.

 

 

Публикувано в Литературен свят бр. 29 май 2011

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??