23.04.2017 г., 11:50 ч.  

23 август 2005 

  Поезия » Друга
394 3 1
Седнала съм на ръба на времето;
в тишината свършва лятото
с пламъка на догоряла свещ.
Странно колко много живи твари
пъплят и се гонят сред листата
на умиращите клони.
Седнала съм на ръба на гроба му;
чакам да увехне цветето във вазата,
за да сложа ново.
Публикувано в Литературен свят бр. 29 май 2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Предложения
: ??:??