23 август 2005

23.04.2017 г., 11:50 ч. 2020-04-23T08:02:02+03:00

Поезия » Друга

303 3 1

Седнала съм на ръба на времето;

в тишината свършва лятото

с пламъка на догоряла свещ.

Странно колко много живи твари

пъплят и се гонят сред листата

на умиращите клони.

Седнала съм на ръба на гроба му;

чакам да увехне цветето във вазата,

за да сложа ново.

Публикувано в Литературен свят бр. 29 май 2011

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.